Tag Archives: адреналин

ХОРМОНИ? и объркан метаболизъм

ЗАЩО ИЗПИТВАМЕ ГЛАД ЗА СЛАДКО? ЗАЩО НЕ МОЖЕМ ДА ОТСЛАБНЕМ? ЗАЩО СЕ ПОЯВЯВАТ БОЛЕСТИ КАТО ДИАБЕТ, ХРАНИТЕЛНИ СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНОСТИ, БЕЗСЪНИЕ, ЗАТЛЪСТЯВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОРЕМА, УМОРА, ДЕФИЦИТ НА ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА, РЕЗКИ ПРОМЕНИ В НАСТРОЕНИЕТО, СЛАБА ПАМЕТ?

В тези модерни времена изглежда сякаш стресът се е вкоренил в основата на нашата култура. Никой не е в безопасност. Ограбва времето ни, чувството за общност и спокойствието на ума. Вместо да се забавляваме, почиваме и комуникираме истински един с друг, както се очаква, ние доброволно участваме в надпревара на кредити, драма и себе-потъпкване. Но всяко състезание трябва да има край.

СТРЕСЪТ оказва влияние на живота и здравето ни, дори без да е истински. Много често той е просто част от нашето въображение. Ние хората имаме лошия навик да си измисляме разни неща. Измисляме си причини, поради които не ни отговарят на обажданията. Съчиняваме си трагедии за неща, които предстоят и най-вероятно никога няма да се случат. Изкарваме работодателите си, като някакви откачени негодници, които не искат нищо друго освен да ни зариват с работа до смърт, в замяна на колкото се може по-малка заплата.

Не само, че стресът може да е измислен, но може и да е невидим. Има много скрити форми на стрес, които сеят опустошение в телата ни. Те могат да включват:

  • Физически – интензивни натоварвания, физически труд, липса на сън, пътуване и т.н.
  • Химичен – лекарства, алкохол, кофеин, никотин, почистващи препарати, продукти за лична хигиена, пестициди и т.н.
  • Психически – перфекционизъм, притеснения, безпокойство, дълги часове работа и т.н.
  • Емоционален – гняв, чувство за вина, самота, тъга, страх и т.н.
  • Хранителен – хранителна свръхчувствителност, алергии, дефицит на витамини и минерали, дисбиоза и т.н.
  • Травми – наранявания или изгаряния, операция, болести, висока температура и т.н.
  • Екзистенциален – проблемни връзки, проблеми с работата и финансовото състояние, трудности при осъществяването на поставените си целите, липса на цел или страст в живота и т.н.
  • Електромагнитен – влиянието на всякакъв тип електрически и магнитни полета над човешкото тяло

Дори и да спечелим от тотото, да се отървем от шефа си, да изпратим непоносимите роднини на някой далечен остров – много, много далеч – такива скрити източници на стрес ще ни пречупят. Но не се стресирай допълнително от това!

Животът на нашите предци изглежда доста подреден – работили са сравнително малко часове и са имали качествена почивка. Но всичко е относително. Техните шансове да се натъкнат на гладен тигър са много по-големи от нашите. Оцеляването сред тези хищници е било въпрос на хормони.

Когато си изправен пред някоя огромна котка, нямаш много опции за действие. Можеш или да бягаш, все едно живота ти зависи от това или да участваш в двубой – ръце срещу лапи. За да можеш безпроблемно да изпълниш и двете, трябва да се случат някои неща в тялото:

  1. Мозъкът ти засича заплахата като смъртоносна. Веднага изпраща съобщение до надбъбречните жлези, да отделят Адреналин. Той стряска тялото ти и ти дава нужното, за да се стегнеш и свършиш необходимото. Представи си ситуацията, когато някой те стресне. Чувството, което изпитваш е от адреналина.
  2. Без значение дали ще решиш да поставяш рекорд в надбягване на огромната котка или да се биеш с нея – ще имаш нужда от енергия. Тук идва ролята на хормона – Кортизол. Той е отговорен за това как тялото ти използва енергийните си резерви. Въпреки това, появата на кортизола не е лесна работа. Преди това трябва да преминеш през няколко стъпки: хипоталамуса, хипофизата, и надбъбречните жлези, или ХХН (хипоталамо-хипофизо-надбъбречната) ос.

ХХН оста изглежда така:

  1. Предусещайки стреса, хипоталамуса отделя CRH (кортикотропин-освобождаващ хормон), който бива изпратен до хипофизната жлеза.
  2. След като е получила съобщението – Хипофизната жлеза – произвежда ACTH (адренокортикотропен хормон), който бива изпратен чак до надбъбречните жлези.
  3. Надбъбречните жлези веднага се захващат за работа и отделят кортизол в кръвта. Той подготвя и организира нужната енергия, за да отговориш на стреса – в нашия случай да се бием или бягаме.
  4. След като хипоталамуса усети достатъчното количество кортизол в кръвта, той спира производството на CRH. Така слага край на тази редица от процеси.

Този процес се нарича Негативна Обратна Връзка. След като хипоталамусът си свърши работата и има резултат от нея (достатъчното количество кортизол), процесите се спират.

Кортизолът се класифицира като Глюкокортикоид. Произвежда се от кората на надбъбречните жлези (кортикоид или кортикостероид) и е отговорен за повишаване нивото на кръвната захар (глюко).

Единият от начините, по които може да повиши кръвната захар е като каже на черния дроб да превърне натрупания там гликоген до глюкоза и я изпрати в кръвта за гориво. Другия начин е като катаболизира – или разгради – мускулна тъкан и изпрати получените аминокиселини до черния дроб. Там те ще се превърнат в глюкоза.

На кратко, за да избягаш от хищник, организма ти зависи от адреналина, за да работиш по ефективно и на бързи обороти. Както и от кортизола, за да ти даде нужната енергия. След като избегнеш заплахата и намериш сигурно място да отпочинеш – сърдечният ти ритъм ще се нормализира. Ще можеш да се върнеш към нормалните ти дейности.

Както с всички хормони искаме не повече от достатъчното количество Кортизол. Прекалено малко и ще си апатичен, изморен и няма да можеш да се справяш с дори най-леките форми на стрес. Прекалено много ще те направи дебел, гладен и със застрашена нервна система.

Колкото и стресов начин на живот да водиш в момента, ще е грешно ако кажем, че хормоналната ти система е останала с впечатлението, че те преследва тигър през целия ден. Това би било силно преувеличено. Всъщност, редките случаи на преследване от някой хищник, биха ти помогнали да изгориш излишните мазнини. Все пак тялото ти би искало да си достатъчно във форма и да няма излишни мазнини, които да му пречат да избяга от опасността.

“Модерният” стрес, с който се сблъскваме е по-скоро хроничен по природа. Нашите дни за изпълнени с такива стресиращи фактори, които ни връхлитат един след друг. Всяка една от тези ситуации, кара тялото да отделя малки количества кортизол. Тъй като тялото ти e в състояние на постоянно отделяне на кортизол, нивата му остават над нормалните граници за много дълги периоди от време. Всичко над нормалните граници не е просто “достатъчно”. Прекалено много е.

Въпреки, че това няма да причини много щети за един ден, със сигурност ще се случи в дългосрочен период от време.

Този хроничен стрес може много лесно да наподоби химичните сигнали, които се създават когато тялото умира от глад. Той е предупредителен, но не е непременно животозастрашаващ. Не е като да те преследва тигър, така че състоянието на готовност за бой или бягане – няма да ти помогне. То е по-скоро като дълъг период на глад или по време на студена зима: това състояние е трайно, и просто трябва да преминеш през него.

И въпреки, че това гладуване никога не идва, стресът от модерният ни начин на живот го имитира на физиологично ниво. Вместо да умираш от глад за храна, може да ти липсва любов, финансова стабилност, социализиране или просто цел в живота. Скрити стрес фактори като болка, дефицит на хранителни вещества, заболявания или проблеми с храносмилателната система – всички те са отговорни за допълнителни количества кортизол. Дълготрайното излагане на ниски нива от кортизол се свързва с някои от следните състояния:

  • Понижена способност на тялото да превръща тироидните хормони от неактивната форма Т4 до активната Т3 – това води до забавен метаболизъм.
  • Понижена способност на тялото да използва инсулина – инсулинова резистентност.
  • Понижена способност на тялото да използва лептина – лептинова резистентност и глад (за сладко).
  • Понижена способност на черния дроб да детоксикира, така много излишни хормони продължават да циркулират в тялото – това води до хормонален дисбаланс.
  • Повишена дисбиоза (отношението на добри към лоши бактерии) и синдрома на пропускливите черва – развиват се различни хранителни свръхчувствителности и инфекции, които допълнително стресират тялото.
  • Потиска имунната система – различни бактериални и вирусни инфекции и допълнителен стрес на тялото.
  • Безсъние или невъзможност за достигане на по-дълбоките фази на съня, което води до нарушена регулация на кръвната захар, влошено оздравяване и повишен глад
  • Влияе негативно на стомашните сокове и с това затруднява усвояването на хранителните вещества – умора, дефицит на хранителни вещества и допълнително стресира тялото
  • Понижава мускулната маса, за да набавя енергия на тялото
  • Понижава костна плътност
  • Води до резки промени в настроението (гняв и лесна раздразнителност)
  • Краде от така важният ни за отслабването тестостерон, за да може да се произвежда кортизол – води до понижено либидо (желание за секс) и забавя изгарянето на мазнините.
  • Слаба памет и способност за учене.

Стресът е отговорен за трупането на мазнини в областта на корема!

Според много проучвания, дълбоките слоеве на мастните клетки в областта на корема имат около 4 пъти повече рецептори за кортизол, от колкото имат подкожните мастни клетки.

Не е учудващо тогава, защо хронично високите нива на кортизол, комбинирани с глад и желанието за “лоши” храни, води до трупане на мазнини в областта на корема.

Трупането на повече мазнини по торса, а не по крайниците може да е причина тялото да ги поддържа по-способни за борба или бягство, в случай на нужда. За съжаление, високото количество мазнини в коремната област се свързва с много проблеми със сърцето и хронични болести на храносмилателната система.

Стресът те прави резистентен към Летпина!

Хронично високите нива на кортизола водят до резистентност към хормона Лептин. Всичко, което наподобява дълги периоди на глад – води до желанието на тялото да трупа мазнини, което не е лесно, когато лептина си работи нормално.

Има извършвани тестове с мишки, на които са им били отстранени надбъбречните жлези. Така им е премахната възможността да произвеждат кортизол. Интересното е, че тези мишки не са успели да развият резистентност към Лептина.

Но, в случаите, в които им е бил доставян кортизол венозно, те са успели да постигнат резистентност. Нивото на тази резистентност е било директно свързано с количеството инжектиран кортизол.

С други думи – колкото повече сме изложени на влиянието на Кортизола, толкова по-резистентни ставаме към Лептина.

Стресът води и до Инсулинова Резистентност!

Когато кортизолът повиши нивото на кръвната захар, панкреасът се включва и произвежда инсулин, за да върне нивата на кръвната захар в норма. С всяка следваща ситуация, която стимулира производството на кортизол, целия този процес се повтаря.

Повишаването на кръвната захар и на инсулина просто не спират!

Инсулиновата резистентност става все по-лоша.

И както вече знаем – инсулинът активира хормоните отговорни за складиране на мазнините и деактивира хормоните отговорни за изгарянето на мазнините.

Да обобщим.

Никой не може да отрече връзката между привидно нямащите нищо общо стрес от модерният ни начин на живот, нашият все по-силен глад за сладки неща и трупането на телесни мазнини. И въпреки това, нашите тела ни саботират в опитите ни да се отървем от излишните килограми.

За да се справим с излишното количество кортизол е нужно да обръщаме внимание, както на явните, така и на скритите източници на стрес, които повлияват нашето здраве и благосъстояние. Въпреки, че пълното му изкореняване е невъзможно и просто нереалистично, някои малки промени в ежедневието ни, могат да ни поведат в правилната посока. Резултатите ще са забележими и то не само в начина, по който изглеждаме.

Можем да имаме огромна полза от малките промени. Може би ще се изненадаш, но това е нещото, което ще има най-голям принос в борбата с излишните килограми и в същото време е най-пренебрегваното.

Статията е препечатана от

Отслабването Невъзможно 3:
Невидимият Стрес

от Михаил Димов
Благодарим на автора!
Advertisements